“КРАСОТА – Сумиране на части, които работят заедно по такъв начин, че нищо не е необходимо да се добавя, отнема, или променя.”
Тази статия ми се върти из главата доста отдавна (явно има място къде да се върти), но започнах да я пиша в началото на 2016 година. Оправданието ми, че не съм добър писач и за това толкова време съм се чудил, тук малко издиша, но все пак се пробвам, пък ако мине.
И след толкова време мъдрене днес, след като се събудих в 5:30 и седнах на компютъра, първата статия, която ми попадна, е написана от великолепният Гриша Трифонов през януари 2009 година. Да, срамувам се, много се срамувам, че все още не съм чел всичко написано от Гриша, но не се срамувам да призная, че ще опитам.
Та, ще копирам неговата статия, защото както всички знаят, както го е казал поетът, няма кой друг да го каже по-добре.
”
И С “КАЛАШНИК” НЯМА ДА СТАНЕ
Гриша Трифонов
По едно време бях готов да основа организация против попфолка или поне да си купя “Калашник” за близки срещи с феновете му. Разбрах обаче, че тази несъстояла се битка вече е загубена. Защо ли? Не защото в новогодишната нощ, след президента, “Многая лета” и “Дунавското”, и трите национални телевизии забълваха див турбофолк. Не защото силиконките вече са в един отбор с всички популярни българки и ги виждаме редовно в сутрешните блокове, вестниците и радиата. Не защото стадионите български се пълнят с разплакани тийнейджъри по концертите на “Планета Пайнер”. А защото разбрах – чалгата не е просто побългарени кючеци от цял свят, представени от едрогърди певачки, на които по договор им е забранено да пеят на живо (вярно е!!!); не е просто скудоумни текстове от рода на “Искам го, стискам го!”, не е просто бизнес за милиони (евро, не хора…)
Попфолкът е върхът на айсберга, чалгата е друго, далеч по-опасно нещо.
Чалга е нахалството да мислиш, че само ти си прав, да се държиш, като че другите нямат значение, като че други няма и светът е създаден, за да бъде удобен единствено на теб.
Първи пример: Влизам в такси и усещам, че нещо не е както трябва. В мига, в който разбирам, че странното е, дето в колата не се чува Азис, а Сара Брайтман, шофьорът пита дали ми харесва музиката, или да я смени… Ония, фолкманиаците, никога не питат. Те не подозират, че има хора, които харесват друга музика. Нещо повече: те въобще не подозират, че има друга музика!
Втори пример. В ресторанта свири оркестър, завърнал се току-що от Норвегия, където момчетата са работили повече от 10 години. През това време чалгата е завладяла България, ама те откъде да знаят!… И си свирят евъргрийни. Към сцената се приближава врат по анцуг, вади тлъста пачка и поръчва “Доко, Доко”. “Какво е това “докодоко”, пита пианистът. Парче, кво! Не го знам… Ми к’во знаеш, да те е… в музиканта!!! Опитвам се да си представя обратната ситуация: любител на “Ийгълс” например да си поръча “Хотел Калифорния” в чалга заведение и да напсува акордеониста, щото не я знае… Опитвам се, ама не става.
Дотук с примерите на войнстваща простащина. И без тях е ясно, че светът изпростява тотално. Светът – не само България. Защото така трябва. Защото простият човек е манипулируем и точно такъв е нужен на всяка власт – била тя политическа, финансова или дявол знае каква. Затова простият човек чете “Лична драма”, макар и да подозира, че “съдбите” на страниците не са от читателски писма, а от журналистическите компютри; плаче на сапунки, макар животът и проблемите на бразилци, мексиканци, венецуелци и пр. братски народи да нямат нищо общо с неговите; ходи на мачове, макар резултатът и рушветът на съдията да се знаят от месеци; праща като изоглавен SMS-и, макар да знае, че той нищо не решава, а само пълни гушите на “Биг Брадър”, “Мюзик айдъл”, “Денсинг старс”, “Голямото четене”, “Великите българи”, “Сървайвър” и прочие чуждоформатни бирници; вярва на политиците и ходи да гласува, а после се псува на “главата проста”. (Тази псувня, между другото, трябва да се нареди сред най-българските българщини като компютъра, киселото мляко и Мадарския конник, щото е уникална поне колкото тях…)
На властта – каквато и да е тя – не й трябват мислещи хора, а еднакви. Простите са еднакви, всеки умен и мислещ е различен от другите. И понеже не може да се измисля отделен пиар за всеки, се измисля пиар за прости хора и оттам нататък се работи по увеличаването на тази таргет група. А умните? Те живеят сякаш в бомбоубежища и редките им срещи в реалния свят водят до плачевни резултати – тровят ги с генно модифицирани храни, румънски летни хитове, Елизабет Костова и Паулу Коелю (или Куелю? Голям праз!), голи пъпове посред зима, чилийски чесън, педофили в парламента и гейпаради край него и т.н., и т.н.
И всичко това е чалга, разбира се.
И още: Крадците по ФАР и САПАРД, родните олигарси, които довчера си бяха обикновени мутри, VIP-персоните, продажните социолози, платените журналисти, вдъхновените графомани от всички сдружения и съюзи, заекващите водещи от всички радиа и телевизии, допингираните леко- и тежкоатлети, съдиите, полицията, футболът, здравеопазването, проституцията… Но млъкни, сърце!
Така е, въпросът не е само до попфолка. Макар че и той е вреден за българщината. Защитниците на този жанров хермафродит най-често използват аргумента, че било добре, дето “хората” слушали български попфолк, а не сръбска или гръцка музика. Това твърдение е абсолютно невярно – феновете на чалгата са полиглоти и понеже разбират кючека даже и на лапландски, все им е тая Весна Змиянац ли слушат, или Деси Слава. Това, от една страна. А от друга – като ще слушам чалга, поне да е оригинална. Освен това не ща чужденците да мислят, че туй, дето го слушат в “Син сити” е българска музика, а кючекът по масите – исконна българска традиция.
Не ща! Ама кой ме пита…
И пак се сещам за “Калашник”-а. Проблемът е, че за автомат пари все ще се намерят, ама за толкова боеприпаси – откъде?!
“
Ето един пример за чалга мислене и от мен:
Снимката отдолу е на централния портал на СОУ “Христо Ботев” в Ивайловград. Заключен със “здрав” катинар, незнайно защо. Само 10 метра по-надолу оградата е висока 1 метър и всяко хлапе в I клас 1-ви срок може да я прескочи. Друг коментар е излишен!
There are no comments