Моята първа публикация

Моята първа публикация

 

Ето, че най-накрая се появи и моята първа публикация. Сайтът е “жив” вече повече от година и половина, но все не намирах вдъхновение с какво точно да стартирам. Не веднъж започвах някаква тема, която ми е хрумвала, но така и нищо не се появи на бял свят. Както ще се убедите и сами, писането не ми е от най-силните черти, но поне ще се опитам. Да, сигурно и снимането не е, но не виждам причина да се отказвам от нещо, което ми доставя удоволствие. Та за какво да пиша в първата си публикация – за живота, за фотографията, за времето, за пчеличките или тревичките … реших да бъде за това:

Как започнах да снимам?!

Като малък (80-те години на миналия век)  с по-големия ми брат много искахме да имаме фотоапарат. Както се досещате, по това време в България нямаше кой знае какъв избор, да не кажа даже никакъв, но тогава естествено това не го знаехме. Макар вече да бях виждал цветни снимки направени с фотоапаратът на калеко ми донесен от Тунис, това все още беше фантастика в нашите детски главици. На българския пазар тогава беше нашумял легендарният съветския Смена-8М, произведен от Трижды ордена Ленина Ленинградское оптико-механическое объединение имени В. И. Ленина (АО «ЛОМО́»). И една лятна ваканционна сутрин, събуждайки се с брат ми, на холната маса намерихме 20 левчета и бележка от родителите ни “За фотоапарат“. Друго от този ден не си спомням, и от следващите също, но този фотоапарат все още стои вкъщи закачен на библиотеката и събира прах. Снимките направени с него са разгледани и ще бъдат разглеждани стотици пъти и колкото и да остареят физически, духа запечатан в тях няма да изгние.
След съветската машина дълги години не докоснах фототехника. Появиха се масово цветните ленти, после автоматично превъртащите се фотоапарати, и какво ли още не, но “играта” наистина загрубя с появата на SLR (без D) фотомашинките. През това време завърших средното си образование в Ивайловград и се запалих силно любителски по астрономията. Учейки във Военното училище във Велико Търново бях член на астроклуба към Природоматематическата гимназия в града. Започнах да се интересувам повечко от телескопи и изчетох доста за оптиката, като цяло. Започнах да мечтая за собствен телескоп. Завърших Националния военен университет и след дълго проучване през 2004 г. си взех първия съвсем мой фотоапарат с цели 5 мегапиксела Canon PowerShot A95 и с рядко срещания тогава огромен за сапунерките 1/1.8″ CCD сензор (почти всички други бяха с по-малък 1/2.3″ CCD сензор). Няма да обяснявам сега точно какво означава това, но ще спомена само за пример, че големината на фотосензора, който притежава iPhone 6s 2015 г. е 1/3″, запознатите ще разберат.
В края на 2007 г. напуснах армията и започнах да работя. Все още мечтаех за телескоп, но вече имах малко колебание след като започнах да осъзнавам какво означава да имам такова чудо. Безсънни нощи, безсънни самотни нощи, безсънни ледени самотни нощи (въздуха е най-чист когато е студено и/или си на на голяма надморска височина) и не на последно място финансовото изражение, защото не е достатъчно само телескоп, а са нужни и окуляри (нещо, като обективите за фотоапаратите). Започнах да осъзнавам и силната зависимост от времето, мястото и чистотата на въздуха. Та след всичките ми колебания само си търсех повод да се откажа от тази мечта. И повода дойде. В края на 2008 г. получих първия си коледен бонус и трябваше да го изхарча, като за коледен бонус. Изведнъж тогавашния ми шеф (който ми връчи бонуса) подметна, че иска да продаде старият си фотоапарат в комплект с два обектива и други аксесоари. Не ми трябваше много време за размисъл. На другия ден вече бях горд собственик на Canon EOS 350D в комплект с два обектива Canon EF 75-300mm f/4-5.6 III и Canon EF-S 18-55mm f/3.5-5.6 – втора употреба. Същият ден забравих за идеята си за телескоп, макар астрономията все още да има място в сърцето ми.
И ето така започнах да снимам. Да чета и да снимам, да снимам и да чета. Оказа се, че наученото за оптиката и светлината от астрономията ми е полезно и във фотографията. Не съм ходил на никакви курсове и вечеринки. Книжки, списания и интернет, това са моите източници на информация. Историята на следващите фотоапарати не е толкова интересна, те просто са продължение на историята до тук, Canon EOS 500D и в момента Canon EOS 60D, плюс най-различни други джиджавки (пълен списък виж тук – ).

Ето, че дойде моментът да обясня, защо съм избрал точно тази снимка за първата ми публикация. Мъжът на снимката е моят дядо Христо Янев и е заснета през 1944 г. някъде до южната ни граница близо до родния ми град Ивайловград. Снимки, като тази са моето вдъхновение да снимам и моята мотивация, че именно съдържанието на кадъра носи великолепието на снимката. Днешните социални мрежи са претъпкани със селфи пръчки и селфита с пръчки, със съдържание клонящо към 0 (нула), но ясно показващо самолюбие и чалга. За чалгата в снимките мисля да пиша в някоя от следващите си публикации.

Толкова, като за първа стъпка.

There are 3 comments

  1. Хадесс

    Крилатата фраза на Ян Бибиян: “Аз чета Фотошоп!” 🙂 🙂 🙂


Post a new comment